Описание
Книгата представя най-обширното археоастрономическо проучване на тракийските могили и подмогилни сгради на територията на България, провеждано досега. При това проучване чрез използването на нова изследователска методология, базирана на съвременни информационни технологии, са проучени над 1000 тракийски могили и над 40 тракийски подмогилни сгради в България, като в резултат на това са дадени научно обосновани отговори на някои въпроси, свързани с разположението на тракийските могили и с първоначалното предназначение на тракийските подмогилни сгради.
Глава 1, „Въведение“, е разделена на три части, които обхващат трите основни теми, свързани с изследването: Слънчевата археоастрономия; Историята на траките и Тракийските могили и подмогилни сгради като археологически обекти.
Първата част на Въведението описва някои от най-известните археологически обекти в света, които са били използвани от древните астрономи като слънчеви обсерватории за наблюдение на изгревите, залезите и височината на Слънцето. Описани са някои принципи, свързани с наблюдението на позициите на Слънцето от древните обсерватории, в зависимост от местоположението на обсерваториите. Направени са нови наблюдения върху начините, по които древните астрономи са записвали движението на Слънцето. Описани са също така различни видове антични слънчеви календари, заедно с някои от съществуващите връзки между астрономията и религиозните представи на хората от Античността. Описани са и най-популярните археологически обекти или древни светилища в България, за които се предполага, че са били използвани като обсерватории.
Втората част на Въведението представя най-важните събития за тракийската история от появата на траките в историческите хроники до тяхното подчинение на Римската империя. Представени са основните концепции и заключения, свързани с произхода на траките, базирани на археологически данни и генетични изследвания. Историята на траките е представена в хронологична последователност на историческите събития от 6 век пр.н.е., когато се появяват първите сведения за одриските царе, до 1 век сл.н.е., когато Тракия е завладяна от Римската империя. Представени са сведения за различните политически, династични и военни отношения между владетелите на тракийските царства и владетелите на съседните царства и народи. Подчертани са най-важните моменти в историята на Одриското царство след като част от него попада под македонско владичество и се посочва влиянието на този период върху развитието на тракийската култура. Темите за тракийските съкровища и тракийските религиозни вярвания са описани като отделни подраздели на тази част. Тракийските съкровища са откритията, които вероятно представляват най-голям интерес за любителите на тракийската история; те разкриват част от тракийската култура и културните влияния, оказани върху Тракия от различни далечни или близки земи. Тракийските религиозни вярвания са описани по-подробно по отношение на съществуващия слънчев култ на траките, тъй като той е пряко свързан с новите открития, представени в книгата.
Третата част от Въведението представя тракийските могили и подмогилните сгради от археологическа и архитектурна гледна точка. Описани са някои особености, свързани с изграждането на тези обекти, както и хипотезите за тяхното предназначение. В тази част се разглеждат и съществуващите хипотези за астрономическото разположение на могилите, както и съществуващите проучвания за слънчевите зависимости, заложени в подмогилните сгради.
Втора глава, „Тракийските подмогилни храмове са слънчеви обсерватории“, описва новите археоастрономически открития, свързани с тракийските подмогилни сгради. Тези открития доказват хипотезата, че първоначалното предназначение на някои от сградите е било свързано с астрономически слънчеви наблюдения. Тези наблюдения са били извършвани чрез различни слънчеви ефекти, създадени от слънчевите лъчи, проникващи през входовете или куполите на подмогилните сгради, и са били определяни от ориентацията или архитектурата на сградите. Направен е опит да се проследи произходът на този вид слънчеви обсерватории и за тази цел те са сравнени с някои древни балкански обсерватории, с тракийски погребални ритуали, както и с други антични храмове или обсерватории, които са подобни на тракийските.
Трета глава, „Тракийските могили са слънчеви обсерватории“, представя новите археоастрономически изследвания и открития относно разположението на тракийските могили, които водят до определянето им като слънчеви обсерватории. В тази глава са описани единайсет групи могили в Северна и Южна България и в Долината на тракийските владетели. Схемите на посоките на изгреви и залези на Слънцето, случващи се над или покрай могилите, са отбелязани на сателитните им изображения, а в някои случаи са показани снимки на някои от тези изгреви и залези в основните дни от слънчевия календар.
Глава четвърта, „250 групи могили в България със слънчева подредба“, описва 250 групи могили, чиито археоастрономически изследвания разкриват слънчеви зависимости. Шестдесет и една от тези групи могили са описани по-подробно със сателитни изображения, върху които са начертани схеми на посоките на изгреви и залези на Слънцето, а в някои случаи са показани снимки на изгревите и залезите, заснети при могилите.
В Заключение са обобщени данните от проучването на могилите и подмогилните сгради. Въз основа на тези данни са направени някои изводи относно тракийския слънчев календар. Направени са забележки и препоръки относно бъдещото развитие, популяризиране и социализация на могилите и подмогилните сгради, за да се превърнат в обекти на културен туризъм.
Книгата съдържа и осем приложения, първите две от които представят схемите на изследваните групи могили и данните за основните позиции на Слънцето през Античността за местоположенията на изследваните подмогилни сгради и други археологически обекти по света и в България. Останалите приложения представят триизмерната цифрова реконструкция на храма под Четиньова могила близо до село Старосел, археоастрономическите изследвания на групи могили извън България, както и изследвания на пирамидите в Гиза, елинистичните толоси и Пантеона в Рим. Последното приложение представя най-новите и важни археоастрономически открития за ранносредновековните български столици Плиска и Преслав.
Освен това книгата съдържа Предговор, в който са описани някои основни моменти от изследването и методите и средствата, използвани за неговото осъществяване.